Защо групата се казва SUFFER H ?

През 1995-та година, когато направихме групата си бяхме избрали две евентуални имена. И двете бяха от заглавия на песни на любимите ни тогава Fear Factory . Едното беше Crash Test , а другото Suffer Age . Спряхме се на второто, като сменихме думата “ Age ” с буквата “ H ”, което се чете почти по същия начин. Така станахме SUFFER H , без това да означава нищо специално.

Какво означава наименованието на последният ви албум – “ Code 187” ?

Това е кодът, който се използва между полицията и бързата медицинска помощ в Америка, за обявяване помежду им на какъвто и да било смъртен случай. Същата номерация се прилага, като се изписва с боя върху дрехите и при смъртните присъди в щатските затвори.

Защо свирите наживо толкова рядко?

Предпочитаме да свирим няколко пъти в годината на места където хората са дошли заради нас, а не да правим безсмислени участия, на бирфестове, митинги и други подобни. За нас е много важна разликата между концерт и участие! По-добре два пъти в годината, но както си трябва – с добър звук и пред точната публика.

Това, че Васко (основният вокал) работи в телевизия и радио, помага ли или пречи на групата?

Може да се каже, че и помага и пречи. Помага, защото Васко познава много хора и понякога нещата стават много по-лесно. Знае към кого да се обърне, когато ни е нужна помощ. Познанствата, които си е изградил през годините отварят много врати за групата. От друга страна неговата известност кара много хора да подценяват направеното от SUFFER H , защото си мислят: “А-ха, този е връзкар и само заради това групата му е известна”. Лошото понякога е, че има и такива, които мразят Васко персонално, поради някаква тяхна си причина, което ги кара да намразят и цялата група. Дори без да са чули въобще какво правим, те изказват мнения, което е доста тъпо!

Защо никъде не могат да се намерят текстовете на последните ви 3 албума?

Текстовете на последните ни 3 албуми наистина не са публикувани никъде. Причината е, че в някои от песните сме използвали игра на думи, което ги прави тема за свободна интерпретация. Ако ги пуснем в интернет, мнозина ще започнат да си вадят погрешни изводи и ще трябва да обясняваме надълго и нашироко какво сме искали да кажем в дадена песен.

Самите вие бихте ли се наели да продуцирате друга група?

Първият път, когато получихме подобно запитване беше веднага след издаването на албума ни “ Urban Filth ” през 2000-та година. Това ни накара да бъдем горди, че разни музиканти са харесали подхода ни и искат да работят с нас. Оттогава са ни питали още двайсетина пъти, но винаги сме отказвали. Самите ние не се смятаме за толкова “вещи”, че да даваме акъл на някой как трябва да звучи. На този етап не бихме се наели да продуцираме, който и да било.

Изпращате ли ваши записи на западни издатели?

От последните ни 3 албума са изпратени копия на няколко западни лейбъла и местни радиостанции. Имаме много записи на техни радиопредавания излъчвали наши песни в програмата си вкючително от държави като: Германия, Италия, Португалия, Испания и други. Истината обаче е, че тези които ни отговарят положително казват, че парчетата са добри, но албума трябва обезателно да бъде презаписан в западно студио. Групата трябва да има добър мениджър с много връзки и пари за да има някакъв шанс.

Кои са любимите ви ваши песни?

Харесваме голяма част от записите си. В един момент се оказва, че тези, които са ти харесвали в началото после те дразнят, а подценяваните от теб в последствие се оказват по- добрите. Иначе според нас най-сполучливи се получиха – Existence Complete , Rape My Innocence , Code 187, Control Denied и Centuries Appear – без да подценяваме и останалите ни парчета. От първите ни албуми фаворитите са “Най-добрият звук” и “Кръвта се разля”.

Освен в SUFFER H свирили ли сте в други групи?

До 1995-та групата ( Васко, Цецо и Ники) свиреше чист траш метъл и се казваше ABRAZURA . Имаше и още един човек, но той се отдели от нас през 1994-та. После забивахме с рапърите ДРУГИТЕ за около 6 месеца. Направихме няколко лайфа и с дарк-уейв бандата ILLUSI O N, като даже записахме и няколко песни в студио с тях. Имахме и дет-грайнд проект на име DEITY , но освен 3 демо парчета не излезе нищо сериозно.

Кои са групите, от които сте се учили? И кои са по-новите банди, които ви впечатляват

Групите са адски много. Прекланяме се на идейните неща във всяка една музика. А що се отнася до метъл банди, това най-общо са Death , Slayer , Cynic , Meshuggah , Fear Factory , Destruction , Sepultura , Exodus и Testament .

Относно по-новите банди това са Aghora , Darkane , Control Denied , Slipknot ….

Считате ли се за музиканти?

Ние свирим на музикални инструменти от 1989-та година. За всичките тези години подобрихме много уменията си, но не се считаме за музиканти. Професионалните музиканти се занимават само с това и свирят сериозно по 5-6 часа на ден, докато ние го правим за удоволствие. Знаем какво и как да направим за да ни кефи, и което е най-важното, имаме уменията да свирим това, което ни харесва. Друг е въпросът, че всеки в България, който си има вкъщи компютър и пулт, си мисли че има студио и е музикант.

Защо свирите почти само в София?

За деветте години откакто сме SUFFER H сме свирили само няколко пъти извън София. През 1996 –та бяхме във Велико Търново, Пловдив и Горна Оряховица. В Бургас свирихме през 98-ма и 99-та. Другите ни концерти наистина са само в София. Причината е, досега не е имало нито един сериозен организатор, който да ни покани. Казват ни, че много искат да свирим при тях, но нямало как да ни поемат дори разноските за пътя и спането. Имаме огромно желание да свирим навсякъде стига условията да са приемливи за цялата група.

Срамувате ли се, че някога сте се занимавали с хип-хоп? И каква е всъщност историята около първите ви два албума?

Никога не сме се срамували от нещо, което сме направили досега като група. По-скоро, понякога малко съжаляваме, че нещо не се е получило по-най добрия начин. Отдавна се научихме да гледаме всичко от позицията, че това е било най-доброто, което сме могли да направим тогава. Сега и да съжаляваме нищо не можем да променим. Историята с хип-хопа започна съвсем случайно през 1994-та година, когато в нашата репетиционна, където ние свирехме траш метъл под името ABRAZURA , дойдоха едни квартални рапъри на име ДРУГИТЕ. Те ни предложиха да им направим аранжименти на 3 техни песни, които после да бъдат записани в студио за тяхна сметка. На шега всичко взе че стана, и записахме песните ( Какво да се направи?, Кучка и Справедливост) в студио “ Graffiti ” в състав: Васко Катинчаров ( бас китара), Цветан Пейчев ( китара) и Николай Вълчев ( барабани). След това рапърите ни поканиха да им свирим наживо на първия официален рап фестивал в България - “ Чудовищата на българския рап” през 1995-та година. Свирихме пред 8 хиляди души в зала Фестивална в София, като това е концерта с най-много публика, пред която сме свирили и до днес. След това свирихме с ДРУГИТЕ още 2-3 пъти наживо, като на един от концертите ни е видял Георги Станев ( сега продуцент на Gravity Co . и съсобственик в студио Х), който дойде при нас и ни предложи да ни продуцира албум в стил “рап с китари” на български. Ние си казахме защо пък не, и така се роди SUFFER H . Групата в началото беше само от Васко и Цецо, и ние решихме: “Като ни дават пари и студийно време, защо да не се пробваме?”

Само не искахме да се пее на български, но това беше част от условието на продуцента. Използвахме само готови семпли от любими наши песни, като добавяхме собствени текстове и за година и половина издадохме 2 албума – “ SUFFER H -1995” и “Факторинахаоса – 1996”. Успеха и продажбите ни тогава бяха страхотни и доста неочаквани за нас самите. Така, че това с рап-а беше експеримент, но ако го нямаше този момент никога нямаше да има сегашната група SUFFER H . В последствие се върнахме към метъла и намерихме себе си в албумите “ Urban Filth ” и “ Code 187”

Първите ви три албума ( Suffer H , Факторинахаоса и М achines ) са издадени само на касетки. Има ли шанс някога да ги преиздадете и на дискове?

До 1998-ма беше адски скъпо да издадеш диск в България и за това първите ни албуми са само на касетки. Сега е много трудно да ги намериш дори и тях. За момента няма да преиздаваме нищо, но има една идея през 2005-та, по случай десетгодишнината на SUFFER H , да издадем нещо като “ BEST OF ”, където ще има и стари и неиздавани песни. Всичко това, обаче е само идея и може и нищо да не стане. Ще видим.

Защо всичките ви видеоклипове са “любителски”?

Клиповете ни наистина са направени набързо, без претенции и с малко пари. Това е така, защото един добър клип сега струва около 3000 лева, което не можем да си позволим за момента. Целта на видеото е повече хора да го видят по телевизията, да харесат песента и да си купят албума от който е даденото парче. Нашата музика обаче не се върти в дневния ТВ-ефир, а и специализирани предавания почти няма, така че, тези пари за видеото не могат да бъдат изплатени и следователно правим клип за без пари. Такава е ситуацията в България, какво да се прави.

Каква е бъдещата посока, в която ще се развива групата?

Смятаме да ставаме все по-тежки, брутални и технични. Евентуалният ни бъдещ албум ще включва дори и грайнд-кор елементи. Най-вероятно съвсем няма да има равноделни тактове в обичайния размер 2/4 и 4/4, и след като няма за какво да съобразяваме с очакванията на пазара, хората могат да очакват един безпощаден “асиметричен” метъл албум, който да реже глави. Отново ще направим парчета, които да отговарят на собствените ни нужди и разбирания за добра метъл музика.